За развод по взаимно съгласие се говори, когата бракът е прекратен по волята и на двамата съпрузи, без да се установяват причини за дълбокото му и непоправимо разстройство и вина, без да се изнасят факти от интимния живот на съпрузите. За да бъде прекратен бракът по взаимно съгласие, е необходимо и двамата съпрузи да изявят воля за това, която е обективирана във взаимното съгласие, което трябва да е да непоколебимо и сериозно. Непоколебимо означава решението на съпрузите за прекратяване на брачното правоотношение да е категорично и окончателно, а сериозно - да не е резултат от временно настроение и да е обмислено, задълбочено.
Към развод по общия ред се прибягва, когато се стигне до дълбоко и непоправимо разстройство на брака (ДНРБ) – ВС е дал разяснения на т. 2 на ППВС 10 /1971 г- под основание за развод - конкретни обективни и субективни причини, които са довели брачните отношения между съпрузите до ДНРБ. Според ВС решаващият състав трябва да прекрати брака само ако констатира, че някои причини са непоправими и брака не може да съществува. Дълбоко разстройство- при което между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство- не може да се преодолее и не могат да се възстановят нормалните о-я между съпрузите.
ИЗВОД: Понятието ДНРБ изразява едно обективно състояние на брачната връзка. Основава се на правна преценка на съда, която има за предмет дали и в каква степен житейските факти са причинили ДНРБ.
При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението. Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
Съдът решава въпросите по-горе, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица.
При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог. По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция "Социално подпомагане" или му се предоставя социална услуга - резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите. При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
-осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
-осъществяване на личните отношения на определено място;
-поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.
Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
