- Срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

- АКТУАЛИЗИРАНИ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

- Подпомага, консултира и съдейства на пострадали при Пътно-транспортни произшествия лица за получаване на справедливо и бързо обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

- ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ - Защита от домашно насилие

- Развод по взаимно съгласие, развод по исков ред, родителски права и лични отношения с другия родител, присъждане на издръжка

- Брачен и предбрачен договор

- Разрешение за излизане извън граница на малолетни и непълнолетни, Разрешение за разпореждане с имуществото на малолетни и непълнолетни лица.

- Вещни дела, Имуществени дела, Делби, Наследствени дела, договори, нотариални сделки

- НАКАЗАТЕЛНИ и ПТП дела, защита при арест и мярка за неотклонение, обжалване наказателни постановления, защита пред полицията

- Обжалване на наказателни постановления, издадени от КАТ, РДНСК, РИОКОЗ и др.

- РЕГИСТРАЦИЯ, пререгистрация на фирми, ЕТ, ООД, сдружения, фондации, промени, прекратяване, актуални състояния, абонаментно правно обслужване на фирми, ниски цени

- Събиране на вземания и представителство по изпълнителни дела

- Управление на етажна собственост, Защита на потребителите съгласно Закона за защита на потребителите, Защита срещу дискриминация

- Недвижими имоти - купува, продава, наема, отдава

- ВАЖНО!!!ОБЖАЛВАМЕ НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ И ФИШОВЕ ДО 50лв.

- ПОСЛЕДНИ ИЗМЕНЕНИЯ В ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ!!!

- ИЗ БИТИЕТО НА ЕДИН АДВОКАТ

- УЗАКОНЯВАМЕ НЕЗАКОННО ИЗГРАДЕНИТЕ СГРАДИ ДО 31.03.2001Г.

- С КАДАСТРАЛНА СКИЦА ВЕЧЕ СЕ СНАБДЯВАМЕ И В КАНТОРАТА НА НОТАРИУСА ПРИ СДЕЛКА!!!

Срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2014 гр.София, 5 февруари 2015 год.

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 29 януари 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК, ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: БОЙКА СТОИЛОВА И.Ф. ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА И.Ф. ТАНЯ МИТОВА И.Ф. ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА 17. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА 2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 18. МАРИО ПЪРВАНОВ 3. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ 19. ЕМИЛ ТОМОВ 4. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА 20. АЛБЕНА БОНЕВА 5. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА 21. СВЕТЛА ДИМИТРОВА 6. СТОИЛ СОТИРОВ 22. БОНКА ДЕЧЕВА 7. МАРГАРИТА СОКОЛОВА 23. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 8. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА 24. ЖИВА ДЕКОВА 9. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ 25. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА 10. ЛЮБКА БОГДАНОВА 26. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 11. ВЕСКА РАЙЧЕВА 27. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 12. ЗЛАТКА РУСЕВА 28. ВАСИЛКА ИЛИЕВА 13. ДИЯНА ЦЕНЕВА 29. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 14. МАРИЯ ИВАНОВА 30. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 15. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА 31. ОЛГА КЕРЕЛСКА 16. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА 32. ЗОЯ АТАНАСОВА 2 33. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ 40. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 34. ВЕСЕЛКА МАРЕВА 41. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 35. БОРИС ИЛИЕВ 42. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 36. ДИАНА ХИТОВА 43. ЛЮБКА АНДОНОВА 37. БОЯН ЦОНЕВ 44. ГЕРГАНА НИКОВА 38. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 45. МАЙЯ РУСЕВА 39. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Борислава Лазарова постави на разглеждане тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия докладвано от съдия СВЕТЛАНА КАЛИНОВА Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 15.04.2014г. на основание чл.128, ал.1 от Закона за съдебната власт въз основа на постъпило искане от председателя на Висшия адвокатски съвет за постановяване на тълкувателно решение по въпроса, по който се поддържа, че е налице неправилна съдебна практика, постановена по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК: Кой е началният момент за предявяване на иска по чл.62, ал.4 от Семейния кодекс и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Съгласно чл.62, ал.4 от Семейния кодекс детето може да оспори, че съпругът на майката е негов баща, до една година от навършване на пълнолетие. В посочените в искането на Председателя на Висшия адвокатски съвет определения, постановени от тричленни състави на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК / определение №30/21.01.2010г. на ВКС, ІІІ ГО по ч.гр.д.№27/2010г.; определение №499/05.07.2012г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№224/2012г. и определение №398/28.09.2012г. на ІІ ГО на ВКС по ч.гр.д.№340/2012г./ е прието, че с нормата на чл.62, ал.4 СК законодателят е предвидил само краен срок за предявяване на иска без да е регламентирал началото на срока, като тълкуването на разпоредбата дава основание да се приеме, че искът може да бъде предявен и преди детето да е навършило пълнолетие, както и че в 3 случаите, при които детето е малолетно, искът се предявява от законния му представител. В искането на Председателя на Висшия адвокатски съвет се поддържа, че тази практика е неправилна и несъответстваща на действителния смисъл на разпоредбата на чл.62, ал.4 СК по съображения, че искът е строго личен и предявяването му зависи изключително от волята на носителя на правото, като предоставянето на възможност законният представител да предявява този иск от името на малолетното дете може да лиши детето от възможността да формира свое становище по въпроса дали желае да използва този иск. Поддържа, че тази практика дава възможност за злоупотреба, тогава когато законният представител е пропуснал срока за предявяване на своя иск и чрез предявяване на иска на детето цели да отстрани този свой пропуск. Излага и съображения, свързани с продължителността на срока като поддържа, че ако се приеме, че искът е допустим от момента на раждането на детето, то същият се явява допустим за срок от 19 години и ще е налице огромна разлика със срока, в който могат да предявяват искове за оспорване на презумпцията за бащинство майката и презуптивния баща, за които срокът е една година, но с различен начален момент. Обосновава искането и с езиковото тълкуване на разпоредбата на чл.62, ал.4 СК по съображения, че законодателят е определил със съюза «от» началния момент на срока, който е навършване на пълнолетието, а със съюза «до» крайния момент, тоест изтичането на една година от този момент. ОСГК приема за правилно, че срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие и е недопустимо малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. Събраженията за това са следните: Презумпцията за бащинство може да бъде оспорена само по съдебен ред чрез предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл.62 СК. Искът е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. Правото да оспорят презумпцията за бащинство принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти – лицата, обвързани от родствената връзка по силата на установената в чл.61 СК презумпция за бащинство, като всеки един от тях следва да разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут. Законът за лицата и семейството в действалата до 1968г. разпоредба на чл.63, ал.2 предвижда възможност искът за оспорване на презуптивното бащинство да бъде предявен само от съпруга на майката. За майката и нейния съпруг възможността да оспорят презумпцията за бащинство е предвидена и в СК от 1968г., както и в СК от 1985г. Със сега действащия Семеен кодекс законодателят е предвидил такава 4 възможност и за детето, като по отношение на условията и сроковете за предявяване на иска установената в отменените СК от 1968г. и СК от 1985г. уредба се запазва, т.е. с такова право вече разполагат всички правни субекти, обвързани с признатата от закона връзка на произход. Разполагайки със самостоятелно право на иск за оспорване на установената в чл.61 СК презумпция за бащинство, детето следва да има правото и възможността да вземе решение дали да предяви иска по своя преценка, доколкото оспорването би могло да има за последица неустановеност на произхода по баща и то считано от момента на раждането. Предоставянето на възможност упражняването на това право да бъде осъществено чрез законния представител на малолетното дете лишава същото като правен субект от възможността да вземе самостоятелно решение дали да предяви иска, а оттам и дали да търси действителния си произход по баща, предоставяйки същевременно допълнителна възможност на законния представител да предяви иска от името на детето, макар да разполага със самостоятелно право на такъв иск, равно по интензитет на правото на детето. Законът не установява различен ред, нито предоставя възможност на който и да е от легитимираните да предявят иска правни субекти да упражнява правото си по различен начин, при различни условия и срокове. Срокът за упражняване на правото на иск по чл.64 СК е еднакъв за всички процесуално легитимирани лица и този срок е едногодишен. Установен е само различен начален момент, от който срокът започва да тече за различните правни субекти, разполагащи с правото на иск за оспорване на презумптивното бащинство именно с оглед личността на носителя на правото. Анализът на разпоредбите на чл.62, ал.1, 2 и 4 СК не предполага законодателят да е предвидил различен срок за предявяване на иска за различните субекти, на които е предоставена такава възможност. Граматическото, езиково, историческо и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл.62, ал.4 СК обосновават извода, че законодателят е обвързал началния момент на срока с навършването на пълнолетие. Разрешението, дадено в т.2 на ППВС №5/78г. от 21.02.1979г. не може да намери приложение при тълкуването на разпоредбата на чл.62, ал.4 СК/ обн.ДВ.бр.47 от 23 юни, 2009г., в сила от 1 октомври, 2009г./, тъй като то касае само хипотези на неустановен произход по баща, което именно обуславя и правния интерес от воденето на иска за установяване на произхода. За дете с неустановен произход по баща е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на бащинството от момента на раждането му, респ. от момента на отпадане на правните последици от установен произход. Правният интерес на детето да оспори презумптивното бащинство обаче не може да се свърже само и единствено с възможността за последващо установяване на действителния произход по баща, тъй като уважаването на иска по 5 чл.62, ал.4 СК има за последица неустановеност на произхода по баща и то от момента на раждането като към момента на предявяването му последващото установяване на действителния произход по баща е само хипотетично. По изложените съображения Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И : Срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК, ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ………..... ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: БОЙКА СТОИЛОВА.…………..... И.Ф. ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА…………... И.Ф. ТАНЯ МИТОВА…………………... И.Ф. ПЛАМЕН СТОЕВ………………… 6

 

Име:
*E-mail адрес:
Моля, въведете коректен мейл за връзка!
*Запитване:
Security Image